Инкотермс

Какво представляват инкотермс?

"Инкотермс" е кратък и ясен начин да се каже "Международни правила за тълкуване на търговските термини". Публикувани за първи път в далечната 1936 г., те представляват набор от 11 правила, които определят кой и за какво носи отговорност при международни транзакции.

Защо са толкова важни?

Защото са известни и приети навсякъде по света. Изискват се за абсолютно всяка търговска фактура и силно намаляват риска от потенциално скъпи обърквания.

Какво покриват?

В Инкотермс се описват всички задължения, рискове и разходи, свързани с изпращането на стоки от продавача на купувача.

3-те най-често използвани Инкотермс

EXW – франко завода

Купувачът поема почти всички разходи и рискове в процеса на изпращане.
Задължението на продавача е единствено да гарантира, че купувачът има достъп до стоките.
След като купувачът получи достъп, всичко останало е негова отговорност (включително натоварването на стоките).

Рискът се прехвърля от продавача на купувача:

В склада или офиса на продавача, или на мястото, откъдето се взимат стоките.

DAP – доставка на място

Продавачът поема разходите и риска, свързани с транспортиране на стоките до уговорен адрес.
Стоките се маркират като "доставени", когато пристигнат на адреса и могат да се разтоварят.
Отговорностите при внос и износ са същите като при DAT.

Рискът се прехвърля от продавача на купувача:

Когато стоките са готови за разтоварване на уговорения адрес.

DDP – доставено, мито платено

Продавачът поема почти всички разходи и отговорности по процеса на изпращане.
Той поема всички разходи и рискове, свързани с транспортиране на стоките до уговорен адрес.
Продавачът също отговаря за приготвянето на стоките за разтоварване, поема отговорностите за внос и износ и плаща мито.

Рискът се прехвърля от продавача на купувача:

Когато стоките са готови за разтоварване на уговорения адрес.

Останалите Инкотермс

CIP – превоз и застраховка, платени до

Същите отговорности на продавача като при CPT с една разлика: продавачът плаща за превоза и застраховката до посочената дестинация.
Продавачът е длъжен да закупи максималното ниво на застрахователно покритие по клауза А (клаузи на Institute Cargo) за риска на купувача.

Рискът се прехвърля от продавача на купувача:

Когато купувачът получи стоките.

DPU – доставя се на място разтоварен (преди DAT)

Продавачът поема разходите и риска, свързани с транспортиране на стоките до уговорено място на разтоварване.
Мястото на разтоварване може да бъде всяко място, независимо дали се покрива, или не.
Продавачът носи отговорност за митническото освобождаване и разтоварването на стоките в мястото на разтоварване.
Купувачът носи отговорност за разрешителното за внос и всички свързани мита.

Рискът се прехвърля от продавача на купувача:

На мястото на разтоварване.

FCA – франко превозвача

Продавачът има задължение да достави стоките до превозвач на купувача на уговореното местоположение.
Продавачът трябва също да освободи стоките за износ.

Рискът се прехвърля от продавача на купувача:

Когато купувачът получи стоките.

CPT – превоз, платен до

Същите отговорности на продавача като при FCA с една разлика – той поема разходите за доставка.
Както при FCA, продавачът трябва да освободи стоките за износ.

Рискът се прехвърля от продавача на купувача:

Когато купувачът получи стоките.

FAS – франко протежение на кораба

Продавачът поема всички разходи и рискове до доставката на стоките до кораба.
Купувачът поема риска и отговорността за разрешителните за износ и внос.

Рискът се прехвърля от продавача на купувача:

Когато стоките се разтоварят до кораба.

FOB – франко борд

Продавачът поема всички разходи и рискове до доставката на стоките на борда на кораба.
Той носи и отговорност за разрешителното за износ.
Купувачът поема всички отговорности веднага след натоварването на стоките на борда.

Рискът се прехвърля от продавача на купувача:

Когато стоките се натоварят на кораба.

CFR – стойност и навло

Продавачът има същите отговорности като при FOB, но трябва да плати и разходите за доставка на стоките до пристанището.
Както при FOB, купувачът поема всички отговорности веднага след натоварването на стоките на борда.

Рискът се прехвърля от продавача на купувача:

Когато стоките се натоварят на кораба.

CIF – стойност, застраховка и навло

Продавачът има същите задължения като при CFR, но трябва да поеме и разходите за застраховка.
Продавачът е длъжен да закупи минималното застрахователно покритие, което е 110% от стойността на фактурата, във валутата на тази фактура и договор.
Ако купувачът изисква по-пълна застраховка, продавачът трябва да уреди допълнителното покритие за сметка на купувача.

Рискът се прехвърля от продавача на купувача:

Когато стоките се натоварят на кораба.