Инкотермс

Какво представляват инкотермс?

"Инкотермс" е кратък и ясен начин да се каже "Международни правила за тълкуване на търговските термини". Публикувани за първи път в далечната 1936 г., те представляват набор от 11 правила, които определят кой и за какво носи отговорност при международни транзакции.

Защо са толкова важни?

Защото са известни и приети навсякъде по света. Изискват се за абсолютно всяка търговска фактура и силно намаляват риска от потенциално скъпи обърквания.

Какво покриват?

В Инкотермс се описват всички задължения, рискове и разходи, свързани с изпращането на стоки от продавача на купувача.

3-те най-често използвани Инкотермс

EXW – франко завода

  • Купувачът поема почти всички разходи и рискове в процеса на изпращане.
  • Задължението на продавача е единствено да гарантира, че купувачът има достъп до стоките.
  • След като купувачът получи достъп, всичко останало е негова отговорност (включително натоварването на стоките).

Рискът се прехвърля от продавача на купувача:

В склада или офиса на продавача, или на мястото, откъдето се взимат стоките.

DAP – доставка на място

  • Продавачът поема разходите и риска, свързани с транспортиране на стоките до уговорен адрес.
  • Стоките се маркират като "доставени", когато пристигнат на адреса и могат да се разтоварят.
  • Отговорностите при внос и износ са същите като при DAT.

Рискът се прехвърля от продавача на купувача:

Когато стоките са готови за разтоварване на уговорения адрес.

DDP – доставено, мито платено

  • Продавачът поема почти всички разходи и отговорности по процеса на изпращане.
  • Той поема всички разходи и рискове, свързани с транспортиране на стоките до уговорен адрес.
  • Продавачът също отговаря за приготвянето на стоките за разтоварване, поема отговорностите за внос и износ и плаща мито.

Рискът се прехвърля от продавача на купувача:

Когато стоките са готови за разтоварване на уговорения адрес.

 

Останалите Инкотермс

 

CIP – превоз и застраховка, платени до

  • Същите отговорности на продавача като при CPT с една разлика – той плаща и застраховката на стоките.
  • Продавачът е задължен да осигури само минималното възможно покритие.
  • Ако купувачът иска по-пълна застраховка, трябва да го уреди сам.

Рискът се прехвърля от продавача на купувача:

Когато купувачът получи стоките.

DAT – доставка до терминал

  • Продавачът поема разходите и риска, свързани с транспортиране на стоките до уговорен терминал.
  • Терминалът може да бъде летище, склад, улица или контейнерен терминал.
  • Продавачът носи отговорност за митническото освобождаване и разтоварването на стоките в терминала.
  • Купувачът носи отговорност за разрешителното за внос и всички свързани мита.

Рискът се прехвърля от продавача на купувача:

На терминала.

FCA – франко превозвача

  • Продавачът има задължение да достави стоките до превозвач на купувача на уговореното местоположение.
  • Продавачът трябва също да освободи стоките за износ.

Рискът се прехвърля от продавача на купувача:

Когато купувачът получи стоките.

CPT – превоз, платен до

  • Същите отговорности на продавача като при FCA с една разлика – той поема разходите за доставка.
  • Както при FCA, продавачът трябва да освободи стоките за износ.

Рискът се прехвърля от продавача на купувача:

Когато купувачът получи стоките.

FAS – франко протежение на кораба

  • Продавачът поема всички разходи и рискове до доставката на стоките до кораба.
  • Купувачът поема риска и отговорността за разрешителните за износ и внос.

Рискът се прехвърля от продавача на купувача:

Когато стоките се разтоварят до кораба.

FOB – франко борд

  • Продавачът поема всички разходи и рискове до доставката на стоките на борда на кораба.
  • Той носи и отговорност за разрешителното за износ.
  • Купувачът поема всички отговорности веднага след натоварването на стоките на борда.

Рискът се прехвърля от продавача на купувача:

Когато стоките се натоварят на кораба.

CFR – стойност и навло

  • Продавачът има същите отговорности като при FOB, но трябва да плати и разходите за доставка на стоките до пристанището.
  • Както при FIB, купувачът поема всички отговорности веднага след натоварването на стоките на борда.

Рискът се прехвърля от продавача на купувача:

Когато стоките се натоварят на кораба.

CIF – стойност, застраховка и навло

  • Продавачът има същите задължения като при CFR, но трябва да поеме и разходите за застраховка.
  • Както при CIF, има задължение да предостави минималното възможно покритие.
  • Ако купувачът иска по-пълна застраховка, трябва да я плати сам.

Рискът се прехвърля от продавача на купувача:

Когато стоките се натоварят на кораба.

Наясно сте с Инкотермс? Страхотно! Нека изпратим нещо.

Като посещавате и използвате този сайт Вие се съгласявате с поставянето на бисквитки от TNT и нейните партньори. Научете повече